Къде бъркаме с електронните книги в България?

Наскоро се занимавах с някои проучвания на пазара на електронни книги. 

Прегледах доста анализи, статистики и коментари по темата. Някои от фактите, до които достигнах  едва ли ще са новина за вас, но все пак ще ги спомена набързо:

1. Най-силно този пазар е развит в САЩ, където делът му е около 10% от общия книжен пазар. Следват Канада, Великобритания и азиатските държави (Индия, Китай).

2. В Европа делът на продажбите на електронни книги е около 1% от общия книжен пазар. Освен Великобритания, най-добре развити са пазарите в Германия, Холандия, Испания. 

3. Продажбите на електронни книги на един регионален пазар са в пряка зависимост с 3 фактора:

- брой и качество на електронните книги на съответния език, които се предлагат

- брой на продадените устройства, позволяващи четене на електронни книги

- ангажирането на големи компании (Amazon) с развитието на пазара

4. Макар и сравнително нов, пазарът на електронни книги вече е доста сериозно разпределен между няколко наистина големи компании - Amazon, Barnes&Noble, Kobo, Google, Sony. Тези 5 компании взети заедно имат над 90% пазарен дял.

5. Потребителите условно се делят на Power users (тези, които ползват специални четци с eInk дисплеи - Kindle, Nook, Sony Reader) и други, които ползват за четене таблети или смартфони. Първите естествено са по-малко, но по-активни в покупките (над 60% от всички продадени книги за 2011 г. са купени от Power users.)

Какво се случва в България?

Най-краткият отговор е - Засега нищо!

Общият брой на електронните книги, прдлагани на български език е около 1,000. 

Най-голяма част от тях се предлагат от стартиралите наскоро Viva Books (услуга на Vivacom). Другите 2 най-големи електронни книжарници - Хеликон и Библио имат по около 500 заглавия. 

По неофициални данни (официални няма кой да предостави - все пак сме  в България), месечно се продават не-повече от 1,500 книги, което означава оборот доста по-малък от този на кварталната бакалия.

Къде бъркаме?

1. Родните издатели като цяло отказват да стимулират развитието на този пазар. Тук можете да откриете хитовите заглавия на Бард, Обсидиан, Хермес в пиратски сайтове, но не и в легалните електронни книжарници.  А без участието на издателите, нещата няма как да се случат.

2. Липсва фирма агрегатор на съдържание, каквито има в почти всяка бяла държава. 

Тези фирми извършват преформатирането на книгите от текстов файл във формат за електронна книга (epub, mobi), качват готовите книги на сървър (т.нар. DRM защита на съдържанието), и ги разпространяват чрез онлайн-търговци срещу минимална комисионна. 

У нас тази дейност се извършва от самите търговци. Това означава поне 2 допълнителни разхода за тях - поддръжка на Adobe Content Server и ресурс за трансформирането на файлове.

3. Българинът все още няма достъп до електронни четци на нормална цена. Ако един американец може да си купи Kindle за по-малко от $90, у нас даже китайските четци са на поне двойна цена.